Системата на образование у нас, а и в преобладаващата част от цивилизования свят, налага учебния процес да се провежда със съпътстващи учебници и помагала. Цялата информация, събрана в тях, е базирана върху утвърдена с държавен нормативен акт програма, дава основните насоки за учебния процес и създава обща представа за необходимия минимум от знания за съответната възраст.
В съвременния свят обаче информацията е най-бързо променящата се величина. Тъй като количеството й расте експоненциално, тя остарява също толкова бързо и се променя буквално за часове. В такава ситуация затворените в учебници знания се оказват остарели още на следващата учебна година и практически не вършат реална работа дори за изграждане на обща култура.
Тази теза звучи малко крайно, но нека ви дам пример с учебника по география за 10 клас. Изучава се световната икономика, една от темите е енергетика и енергийни източници. В учебника няма нито дума за природния газ, открит в Азърбайджан и Иран. Според същия учебник трите двигателя на световната икономика са Европа, САЩ и Япония. Нито дума за Китай! Всичко това се подрежда задължително в главите на учениците, често се налага да го учат наизуст. Същите изкривени знания се изискват и в тестовете, които са одобрени от МОН по тази програма.
Това налага преоценка на практиката в учебния процес да се използват традиционните учебници и помагала. Във времето на интернет е нелепо да се осведомяваме за важните неща, разчитайки само на написаното от ретроградни учени. Нужна е изцяло нова система за подреждане и преподаване на знания, която предполага и ново качествено ниво на учителската професия.
Обучението онлайн е един от вариантите, при които се избягва използването на привичните учебници и помагала и се възпитава умение да се търси, а не просто да се запаметява информация. Този тип обучителен процес може да се извършва и присъствено, в класна стая, но по нови принципи. Тематиката е единственото, което трябва да залегне в програмите на просветното министерство. А информацията трябва да бъде набавяна от други ресурси.
Това ще донесе много ползи – децата ще се научат да използват световната мрежа качествено, не само за сърфиране и игри. Ще открият информационни ресурси, които досега не са им били познати – световни библиотеки, програмата „Гутенберг” и други. В крайна сметка идеята е не да изчезнат всички учебници и помагала, а те да станат интерактивни, да се създаде техен онлайн аналог.